В известна степен режимът на Ал Ассад беше съхранен благодарение на факта, че на голяма част от външните му противници не им допада идеята за промяна в Дамаск. Въпреки че много от тях се безпокоят от взаимоотношенията на Ал Ассад с Иран, премахването на настоящия режим ще създаде много по-големи проблеми в съседните Израел и Турция. Турция не желае да преживее едно подновено разрастване на кюрдските вълнения или в случай на конфликт в Сирия, навлизането на чужди войски в близост до нейната граница. За Израел свалянето на режима е свързано със засилване влиянието на ислямистките политически сили, които най-вероятно няма да се придържат към установената до момента външна политика на Сирия. САЩ с неохота биха взели участие в случващото се на Леванта, тъй като положението в Персийският залив ги изправи пред една много по-критична дилема. В действителност Вашингтон се опита да подчертае разликите, макар и много двусмислено, между хуманитарната военна интервенция в Либия и ситуацията с държавната сигурност в Сирия. Нещо повече, нито една от страните, засегнати от броженията, вярват или са убедени, че празното пространство след колапса на режима ще повлече след себе си гражданска война.
В сравнение с положението от преди две седмици в момента режимът се чувства много по спокоен у дома, но въпреки това трябва да пребори и с факта, че вътрешната криза даде повод за маневри и подновена масирана експлоатация от външните сили. Всяка една от тях се е заела усърдно с моделиране на сирийското поведение, което да съответства на целите им, но вероятно тези сили ще останат разочаровани от опитите си: Дамаск се опитва да играе на всички фронтове.
Иран
Иран - най-близкият съюзник на Сирия. Поддържането на утвърденото си присъствие в региона на Леванта е от стратегическо значение. Това се свързва с готовността и желанието на Хизбулла, в случай на нужда, да извършва действия от името на Иран; с отзивчивостта на Сирия в подкрепата си към Хизбулла и иранските опити за разширяване влиянието си сред палестинските фракции. Все пак не се очаква сирийските интереси да съвпадат напълно с тези на Иран. Нещо повече, докато Сирия възстановяваше доверието си в Ливан, през изминалата година се забеляза надигащо се, но тихо напрежение между Дамаск и Техеран, като първите се опитваха да ограничат действията на Хизбулла в Ливан. Сирия и Иран развиха странна форма на толерантност: Сирия ще уважава до голяма степен желанията на Иран по отношение на действията в Ливан; съответно Иран ще подкрепя намеренията на Сирия, когато става въпрос за заплаха над Израел и акциите на палестинските военизирани фракции като Хамаз и Палестинския Ислямски Джихад (ПИДж). Офисите и на двете фракции са в Дамаск, осъдените на изгнание лидери живеят там, а също така администрирането на паричните потоци се осъществява от това място. Този чадър гарантира значителното влияние и главна роля на сирийския режим в Израелския-Палестински театър.
Сега, когато Сирия преживява най-сериозните си вътрешни разногласия, Иран се опитва да се възползва от уязвимостта на Ал Ассад, гарантирайки му подкрепа, като по този начин затвърди силното си присъствие в Леванта. Съобщенията за масирано разполагане на бойци от Хизбулла и Ислямската Революционна Гвардия (ИРГ) в Сирия, които да подпомагат в потушаването на размириците, най-вероятно са свързани с тази негласна уговорка. По този начин Иран показва, че активите му могат да са подпомагат за режима, но също така да и причинят по-големи проблеми, в случай че сирийският президент се отклони от поетите отговорностите към съюза. Иран се опитва да убеди Сирия, че ако направи опит да се прегрупира с арабския блок на сунитите, който има подкрепата на САЩ, дългосрочните интереси на тази арабска държава ще са тясно обвързани с връщането на власт на сунитското мнозинство, което ще измести управляващия режим на алауитите.
За Иран това представлява историческа възможност да се възползва (и вече прави опити да го направи) от регионалните размирици, да дестабилизира съперниците си (арабските сунити) в Персийския залив, в момент, когато САЩ се опитва да приключи изтеглянето на войските си от Ирак. Потенциалът на Иран да открие втори фронт за военни действия, този път, насочени срещу Израел, преди три седмици изплува на повърхността. Палестинските атаки над Израел изглеждаха изцяло провокативни и предизвикаха израелската военна конфронтация. Турция бързо оказа натиск върху Сирия да затегне контрола си над Хамаз и ПИДж, което за кратък период доведе до намаляване на атаките. Но възможността на Иран да разиграва палестинската карта остава – като доказателство са непрестанните ракетни атаки в ивицата Газа. Това обяснява и спешната визита на външния министър на Турция, Ахмет Давутоглу, в Дамаск от 6 април, когато направи опит да ограничи израелско-палестинския конфликт, като разговаря с шефа на Хамаз, Халид Мешаал.
Саудитска Арабия
От другата страна на разделението стои Саудитска Арабия. От години този играч се опитва да склони Ал Ассад да замрази отношенията си с Иран и да се включи в единодушните усилия на арабските сили в региона за противодействие на бъдещите посегателства на персийците в арабския свят. В опита си да гарантира сирийското съдействие, Саудитска Арабия разчита на надмощието си с въоръжение и петро-долари. Като водач на тази кампания, на 6 април 2011 г. Саудитска Арабия обяви, че заема 275 милиона риала (US$ 73.3 милиона) на Сирия за изграждането на нова електроцентрала в Деир Ал Зор, подпомагайки режима за преодоляване на енергийния недостиг в страната. Съветът за сътрудничество на страните от Персийския залив продължава да подсказва на Ал Ассад, че е съгласен да го подпомогне при разрешаването на настоящите финансови затруднения, да финансира бъдещите реформи и субсидии, само ако сирийският режим направи всичко необходимо за да се дистанцира от Иран.
Решителната схватка между Иран и Саудитска Арабия се разиграва и във вътрешната политика на Ливан. Осмомартенската коалицията, водена от Хизбулла с подкрепата на Иран, на 14 март се опита да постигне надмощие при формирането на ново правителство на сунитите, които имат „благословията” на СА. Водачът на ливанските шиити и движението Амал, Набих Берри, реши да се дистанцира от Осмомартенската коалиция, което само по себе си е видима индикация, че сирийският режим иска да отслаби политически фронта на Хизбулла, като по този начин възпрепятства групата в завземането на по-голям дял в раздробената политическа система на Ливан. И Египет играе същата роля, като се опитва да привлече Сирия на страната на арабите с цел – противодействие на Иран. Чрез Сирия египетският военен режим се опитва да въздейства върху действията на Хамаз и Фатах и съответно да съдейства за намаляване на напрежението в Израелско-Палестинския конфликт.
Турция
Турските намерения спрямо Сирия са сравнително недвусмислени: Анкара не желае да се изправя пред една тежка дестабилизация в Сирия, която може да рефлектира в техния двор. (Особено по отношение на начина, по който се третират размириците в кюрдските региони. Непремерени действия от Сирийска страна могат да окуражат турските кюрди и да провалят предстоящите избори в Турция през юни т.г.) При потушаването на размириците, турските водачи работят в пълен синхрон със сирийския режим. За да не повтори либийския сценарий и да избегне вероятната военна намеса от Запада, Сирия се разчита на Турция, държава-членка на НАТО. Този гръб позволява все по-кръвопролитни действия при потушаване на бунтовете в страната. В същото време Турция настоява режима на Ал Ассад да предприеме необходимите реформи, за да се преодолее настоящата криза и запази уважението на привържениците си.
Взаимодействието между Турция и Сирия по време на тази криза илюстрира нарастващото влияние на Турция в региона. Изглежда Турция изигра основна роля при укротяването на Хамаз и ПИДж (чрез Сирия). Както Саудитска Арабия и Египет, така и Турция има нужда от изграждане на трансгранична коалиция, която да служи за противовес на Иран.
Въпреки това, подозрителността на режима на Ал Ассад спрямо намеренията на Турция, не е безпочвена. Въпреки че тази подкрепа е съдбоносна за режима, не трябва да се забравя, че управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието е с ислямистки корени и със сигурност ПСР има интерес да види на сирийския политически небосклон повече ислямистки организации, като Мюсюлманското братство. Разпространяват се сериозни слухове, че с подкрепата на турските официални власти, се подготвя създаването на нова версия на сирийското Мюсюлманско братство, което да принуди Сирия да отвори политическата си система и да легализира съществуването на ислямистка опозиция. Турция се опитва да даде гаранции на режима на Ал Ассад, че е в позиция да овладее подобна опозиция, и че ако към този момент се допусне създаването на такава, то протестите от улицата ще бъдат избегнати. По този начин Турция оказва сериозно влияние не само върху сирийския режим, но също така се опитва да управлява съседите си като цяло. Остава да се види, дали Ал ассад ще допусне легализирането на ислямистка опозиция. Вероятно турско-сирийските взаимоотношения ще преживеат сериозни препятствия: докато Сирия балансира между Иран и неговите противници, премахвайки дългосрочните заплахи в у дома, Турция поема цялата политическа, военна и икономическа тежест, за да се превърне в най-влиятелния фактор в Дамаск.
Добави в Svejo
